ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ

Така наречената Нова Епоха е епохата, която ни пре­дизвиква да използваме силата в нас, за да създадем сами щастието, което желаем и от което се нуждаем в своя жи­вот. Както са казали много от великите учители: необходи­ми са много усилия, за да бъдем нещастни. А защо да не използваме усилията си в другата посока?

Колкото по-добре разбираме себе си, толкова по-добре ще изразяваме (изживяваме, претворяваме в действия, раздаваме) щастието. А колкото по-добре го изразяваме, толкова повече ще обогатяваме обществото.

А кои са факторите, които ни възпират?

До този момент прогресът в нашето общество се опреде­ля от големия напредък на техниката. Наистина сме напра­вили огромни крачки за превръщането на нашата интели­гентност в техническа наука, която е от голяма полза за много хора, до такава степен, че сега техниката е средството, мярката, чрез която съдим за своята еволюция. Вече усеща­ме последствията от превръщането й в малък тенекиен Бог.

Техниката изпревари познанията ни за себе си. По­мня един доклад за най-бедната страна в света. Той бе изготвен от един западен икономист. В очите на този авто­ритет най-бедната страна в света бе Бутан, едно малко кралство в Хималаите (райско кътче, което посетих преди години). Когато на краля на Бутан били показани фактите в доклада, думите му били нещо от рода на: „Бутан може да е беден технически, но ние сме духовно богати и щаст­ливи". Ясно е, че стандартите ни за оценка са различни. Хората от Бутан биха се почудили защо някой ще произ­вежда нещо, ако то ограничава духовността. Ние пък се питаме защо трябва да се грижим за духовността, ако тя не ни носи производство.

Считам, че трябва да поставим техниката там, където й е мястото. Тя е средство за постигане на удобство за физи­ческия напредък на всички хора, а не белег на еволюционно развитие. В нея няма вродена мъдрост. Без значение от сте­пента на сложност, способностите и бързината на мислене, дори изкуственият интелект в компютрите все пак се нуж­дае от човешко управление, от прилагането на хуманна ми­съл. Наистина ли искаме живот, управляван от компютри? Някои учени молят за повече „хуманност" в техниката, като ни предупреждават, че е жизнено необходимо, ако искаме да избегнем самоунищожението, да осъзнаваме добре какво произвеждаме. Те искат едно пренасочване, така че техниката да включи и съзнанието, и духовността, защото без то­ва лесно можем да опустошим планетата.

Всеки от нас трябва да реши. Ще направя ли усилието да разбера величествения замисъл, като хармо­низирам себе си вътрешно? Ако отговорът е да, тогава след­ващият въпрос е как?

А отговорът е, че това не е лесно. Ако наистина искаме да поправим себе си и отношенията си със света, трябва да сме готови да положим усилия за това, да открием умовете си, да влеем търпимост в отношението си към другите, да бъдем добри към телата си и да имаме безкрайна любов в  сърцата си.