Много обичам историята за химикалка, която научих от Гише Майкъл. Той казва: Вземете една химикалка и я покажете на едно куче. Какво би била за кучето тази химикалка според нас? Вероятно играчка, с която да почеше зъбите си. А какво би била химикалката за малкото дете? Вероятно нещо, което е забавно да хвърляш. Тогава какво е това, което държа в ръка и наричам „химикалка”?! Едно нищо! Просто нищо, което би могло да бъде всичко.
Всеки от нас решава какво и кой иска да бъде: просяк, милионер, човек от средната класа, вечният победител или този, който непрекъснато губи. Всеки един от нас избира собственото си Аз.

Сигурно сте се сблъсквали с този факт – 99,9999999999999% от атома са празно пространство. Нищо. А това означава, че всичко около нас (включително ние самите!) се състоим основно от празно пространство. Онези 0,0000000000001% от атома, които съществуват в действителност, изглеждат толкова плътно и просто защото въпросното празно пространство – нищото, о енергия, информация, която трепти.
Но това далеч не е най-странното. Оказва, се че същата тази енергия, обградена от „нищо”, се променя в зависимост от това дали я наблюдаваме
Прословутият експеримент с електрон, който се изстрелва през преграда с два процепа, доказва, че елементарните частици се държат като материя само когато са наблюдавани. През останалото време имат поведението на вълни.
Зад сложното физическо обяснение се крие един съвсем простичък на пръв поглед извод: Няма обективна реалност. Всичко зависи от нас. И от онова, в което вярваме. Прочетете изречението още веднъж: Всичко зависи от нас.

ВИЖТЕ ОЩЕ...