АНГЕЛИТЕ И НИЕ
Който разглежда живота на нашето време и вниманието му не е будно, той чисто и просто спи. Колко се хвалеха някои хора през последните десетилетия със своята “житейска практика”! Накрая се стигна дотам, че през последните десетилетия ръководните места навсякъде в обществото заеха тъкмо онези, които в найголяма степен презираха идейното, духовното. И хората продължиха да хвалят своята житейска практика, докато не тласнаха човечеството в пропастта. Но сега именно някои от тях – но повечето от тях го правят съвсем инстинктивно – започнаха да грачат: трябва да дойде новото време, трябва да се появят новите идеали! Но това си остава грачене! И ако процесите биха настъпили инстинктивно, без съзнателното изживяване на Духовната наука, те поскоро биха ни довели не до един устойчив еволюционен преход, а до разпад на онова, което трябва да бъде изживяно в пълна будност. Който днес декламира пред хората тези едни и същи изтъркани думи, може понякога да срещне и одобрение. Обаче хората трябва да се научат и на още нещо: да се вслушват в по-други думи, в по-други призиви, за да може от хаоса отново да изникне един нов социален Космос.
Ако в която и да е епоха хората, които би трябвало да са будни, пропуснат да са будни и не разпознават това, което е трябвало да се случи, тогава не се случва нищо действително, а наоколо започва да кръжи призракът на предходната епоха, както това става всред много от религиозните общности, всред които се настаняват призраците на миналото, както например в нашия юридически живот все още господства призракът на древния Рим. И в епохата на Съзнателната Душа тъкмо в това отношение Духовната наука трябва да направи човека свободен, да го улесни в наблюдаването на един духовен факт: Какво върши Ангелът в нашето астрално тяло? Да се говори абстрактно за Ангелои и т.н., това е само едно начало; напредъкът ще се състои в следното: Занапред ние ще трябва да говорим конкретно, засягайки най-близките въпроси, отнасящи се именно до нашата съвременна епоха. Тези въпроси ни засягат, понеже в нашето астрално тяло Ангелите формират определени образи и занапред чрез Съзнателната душа тези образи ще изграждат нашия цялостен облик. Ако нямахме Съзнателната душа, нямаше да има нужда да се грижим за нищо, тогава биха се появили други Духове, други Йерархии, които да осъществят това, което върши Ангелът. Но тъй като ние трябва да развием Съзнателната душа, не се появяват и никакви други Духове, за да осъществяват това, което тъче Ангелът.
Естествено Ангелите са имали своите занимания и през Египетската епоха. Обаче в скоро време се появяват и други Духове, така че постепенно атавистично-ясновиждащото съзнание на човека беше помрачено. Следователно, тъй като хората виждаха всичко това в своето атавистично ясновидство, те изтъкаха едно було, едно тъмно було, което скриваше от тях действията на Ангелите. Обаче сега човекът трябва да повдигне това було. Ето защо той не бива да проспива това, което ще бъде внесено в неговия съзнателен живот през епохата, която ще приключи още преди края на 3. хилядолетие. Нека от антропософски ориентираната Духовна наука да извличаме не само различни учения, нека да извличаме от нея също и решения! И точно те ще ни дават силата, за да бъдем наистина будни хора.
Защото ние можем да си изградим навика да бъдем будни. Ние можем да обгръщаме с внимание едни или други неща. Можем да започнем, примерно, с онази будност, която ни позволява да видим как всъщност не минава нито един ден, през който в нашия живот да не е станало някакво чудо. Ние можем също и напълно да обърнем последното изречение и да кажем: Ако през който и да е ден ние не открием някакво чудо в нашия живот, това само означава, че сме го изгубили от погледа си.
– Опитайте се някоя вечер да проследите досегашния си живот и Вие ще откриете там някакво малко или голямо събитие, за което ще трябва да признаете: Да, колко забележително е, че това се е случило в моя живот! – Вие ще стигнете до това признание, само ако размишлявате достатъчно задълбочено, само ако обгръщате житейските събития с достатъчно ясен душевен поглед. Обаче в обикновения живот това просто не се прави, защото в обикновения живот никой не задава въпроса: Какво, примерно, е възпрепятствано чрез това или онова събитие?
Който разглежда живота на нашето време и вниманието му не е будно, той чисто и просто спи. Колко се хвалеха някои хора през последните десетилетия със своята “житейска практика”! Накрая се стигна дотам, че през последните десетилетия ръководните места навсякъде в обществото заеха тъкмо онези, които в найголяма степен презираха идейното, духовното. И хората продължиха да хвалят своята житейска практика, докато не тласнаха човечеството в пропастта. Но сега именно някои от тях – но повечето от тях го правят съвсем инстинктивно – започнаха да грачат: трябва да дойде новото време, трябва да се появят новите идеали! Но това си остава грачене! И ако процесите биха настъпили инстинктивно, без съзнателното изживяване на Духовната наука, те поскоро биха ни довели не до един устойчив еволюционен преход, а до разпад на онова, което трябва да бъде изживяно в пълна будност. Който днес декламира пред хората тези едни и същи изтъркани думи, може понякога да срещне и одобрение. Обаче хората трябва да се научат и на още нещо: да се вслушват в по-други думи, в по-други призиви, за да може от хаоса отново да изникне един нов социален Космос.
Ако в която и да е епоха хората, които би трябвало да са будни, пропуснат да са будни и не разпознават това, което е трябвало да се случи, тогава не се случва нищо действително, а наоколо започва да кръжи призракът на предходната епоха, както това става всред много от религиозните общности, всред които се настаняват призраците на миналото, както например в нашия юридически живот все още господства призракът на древния Рим. И в епохата на Съзнателната Душа тъкмо в това отношение Духовната наука трябва да направи човека свободен, да го улесни в наблюдаването на един духовен факт: Какво върши Ангелът в нашето астрално тяло? Да се говори абстрактно за Ангелои и т.н., това е само едно начало; напредъкът ще се състои в следното: Занапред ние ще трябва да говорим конкретно, засягайки най-близките въпроси, отнасящи се именно до нашата съвременна епоха. Тези въпроси ни засягат, понеже в нашето астрално тяло Ангелите формират определени образи и занапред чрез Съзнателната душа тези образи ще изграждат нашия цялостен облик. Ако нямахме Съзнателната душа, нямаше да има нужда да се грижим за нищо, тогава биха се появили други Духове, други Йерархии, които да осъществят това, което върши Ангелът. Но тъй като ние трябва да развием Съзнателната душа, не се появяват и никакви други Духове, за да осъществяват това, което тъче Ангелът.
Естествено Ангелите са имали своите занимания и през Египетската епоха. Обаче в скоро време се появяват и други Духове, така че постепенно атавистично-ясновиждащото съзнание на човека беше помрачено. Следователно, тъй като хората виждаха всичко това в своето атавистично ясновидство, те изтъкаха едно було, едно тъмно було, което скриваше от тях действията на Ангелите. Обаче сега човекът трябва да повдигне това було. Ето защо той не бива да проспива това, което ще бъде внесено в неговия съзнателен живот през епохата, която ще приключи още преди края на 3. хилядолетие. Нека от антропософски ориентираната Духовна наука да извличаме не само различни учения, нека да извличаме от нея също и решения! И точно те ще ни дават силата, за да бъдем наистина будни хора.
Защото ние можем да си изградим навика да бъдем будни. Ние можем да обгръщаме с внимание едни или други неща. Можем да започнем, примерно, с онази будност, която ни позволява да видим как всъщност не минава нито един ден, през който в нашия живот да не е станало някакво чудо. Ние можем също и напълно да обърнем последното изречение и да кажем: Ако през който и да е ден ние не открием някакво чудо в нашия живот, това само означава, че сме го изгубили от погледа си.
– Опитайте се някоя вечер да проследите досегашния си живот и Вие ще откриете там някакво малко или голямо събитие, за което ще трябва да признаете: Да, колко забележително е, че това се е случило в моя живот! – Вие ще стигнете до това признание, само ако размишлявате достатъчно задълбочено, само ако обгръщате житейските събития с достатъчно ясен душевен поглед. Обаче в обикновения живот това просто не се прави, защото в обикновения живот никой не задава въпроса: Какво, примерно, е възпрепятствано чрез това или онова събитие?
Който разглежда живота на нашето време и вниманието му не е будно, той чисто и просто спи. Колко се хвалеха някои хора през последните десетилетия със своята “житейска практика”! Накрая се стигна дотам, че през последните десетилетия ръководните места навсякъде в обществото заеха тъкмо онези, които в найголяма степен презираха идейното, духовното. И хората продължиха да хвалят своята житейска практика, докато не тласнаха човечеството в пропастта. Но сега именно някои от тях – но повечето от тях го правят съвсем инстинктивно – започнаха да грачат: трябва да дойде новото време, трябва да се появят новите идеали! Но това си остава грачене! И ако процесите биха настъпили инстинктивно, без съзнателното изживяване на Духовната наука, те поскоро биха ни довели не до един устойчив еволюционен преход, а до разпад на онова, което трябва да бъде изживяно в пълна будност. Който днес декламира пред хората тези едни и същи изтъркани думи, може понякога да срещне и одобрение. Обаче хората трябва да се научат и на още нещо: да се вслушват в по-други думи, в по-други призиви, за да може от хаоса отново да изникне един нов социален Космос.
Ако в която и да е епоха хората, които би трябвало да са будни, пропуснат да са будни и не разпознават това, което е трябвало да се случи, тогава не се случва нищо действително, а наоколо започва да кръжи призракът на предходната епоха, както това става всред много от религиозните общности, всред които се настаняват призраците на миналото, както например в нашия юридически живот все още господства призракът на древния Рим. И в епохата на Съзнателната Душа тъкмо в това отношение Духовната наука трябва да направи човека свободен, да го улесни в наблюдаването на един духовен факт: Какво върши Ангелът в нашето астрално тяло? Да се говори абстрактно за Ангелои и т.н., това е само едно начало; напредъкът ще се състои в следното: Занапред ние ще трябва да говорим конкретно, засягайки най-близките въпроси, отнасящи се именно до нашата съвременна епоха. Тези въпроси ни засягат, понеже в нашето астрално тяло Ангелите формират определени образи и занапред чрез Съзнателната душа тези образи ще изграждат нашия цялостен облик. Ако нямахме Съзнателната душа, нямаше да има нужда да се грижим за нищо, тогава биха се появили други Духове, други Йерархии, които да осъществят това, което върши Ангелът. Но тъй като ние трябва да развием Съзнателната душа, не се появяват и никакви други Духове, за да осъществяват това, което тъче Ангелът.
Естествено Ангелите са имали своите занимания и през Египетската епоха. Обаче в скоро време се появяват и други Духове, така че постепенно атавистично-ясновиждащото съзнание на човека беше помрачено. Следователно, тъй като хората виждаха всичко това в своето атавистично ясновидство, те изтъкаха едно було, едно тъмно було, което скриваше от тях действията на Ангелите. Обаче сега човекът трябва да повдигне това було. Ето защо той не бива да проспива това, което ще бъде внесено в неговия съзнателен живот през епохата, която ще приключи още преди края на 3. хилядолетие. Нека от антропософски ориентираната Духовна наука да извличаме не само различни учения, нека да извличаме от нея също и решения! И точно те ще ни дават силата, за да бъдем наистина будни хора.
Защото ние можем да си изградим навика да бъдем будни. Ние можем да обгръщаме с внимание едни или други неща. Можем да започнем, примерно, с онази будност, която ни позволява да видим как всъщност не минава нито един ден, през който в нашия живот да не е станало някакво чудо. Ние можем също и напълно да обърнем последното изречение и да кажем: Ако през който и да е ден ние не открием някакво чудо в нашия живот, това само означава, че сме го изгубили от погледа си.
– Опитайте се някоя вечер да проследите досегашния си живот и Вие ще откриете там някакво малко или голямо събитие, за което ще трябва да признаете: Да, колко забележително е, че това се е случило в моя живот! – Вие ще стигнете до това признание, само ако размишлявате достатъчно задълбочено, само ако обгръщате житейските събития с достатъчно ясен душевен поглед. Обаче в обикновения живот това просто не се прави, защото в обикновения живот никой не задава въпроса: Какво, примерно, е възпрепятствано чрез това или онова събитие?
