СЕМИНАРИ
ReikiShcoolCenter провежда присъствени курсове и семинари, предлага дистанционно обучение по всички системи, както и цялостни програми на обучение.
Светът, който виждаме, просто отразява нашата вътрешна отправна система - преобладаващите разбирания, желания и емоции в нашите съзнания. „Проекцията създава възприятието" . Първо се вглеждаме в себе си, решаваме какъв бихме искали да бъде светът извън нас и виждайки го, го превръщаме в истина. Превръщаме го в истина посредством своите интерпретации на онова, което виждаме. Ако използваме възприятията, за да оправдаем собствените си грешки - своя гняв, своите агресивни импулси или липса на любов под каквато и да било форма - ще виждаме свят на зло, разруха, злодеяния, завист и отчаяние. Трябва да се научим да прощаваме всичко това, не защото сме „добри" и „благородни", а защото онова, което виждаме, не е истина. Ние сме деформирали света чрез собствените си изопачени защитни механизми и затова виждаме нещо несъществуващо. Когато се научим да виждаме погрешността на своите възприятия, ние се научаваме също да виждаме отвъд тях, тоест да „прощаваме". В същото време ние прощаваме на себе си, като виждаме отвъд собствените си изопачените представи за своята същност онова висше Аз, Което Бог е сътворил в нас, което е нашата истинска същност.
Грехът се определя като „отсъствие на любов" . След като любовта е всичко, което е, грехът във виждането на Светия Дух е грешка, което може да се поправи, а не зло, което трябва да бъде наказано. Собственото ни усещане за непринадлежност, слабост и незавършеност произтича от факта, че вярваме в „закона на недостига", който управлява целия свят на илюзиите. От тази гледна точка, търсим у другите онова, което чувстваме, че липсва в нас самите. Всъщност това минава за любов в света на сънищата. Не може да има по-голяма грешка от това, защото любовта е неспособна да иска каквото и да било.
Възприятието е функция на тялото и по тази причина представлява ограничение на осъзнаваното. Възприятието вижда през телесните очи и чува чрез телесните уши. То провокира ограничените реакции на тялото. Тялото изглежда до голяма степен самостоятелно и независимо, но всъщност откликва само на намеренията на съзнанието. Ако съзнанието желае да го използва за агресия под каквато и да било форма, то става жертва на болест, старост и разложение. Ако, напротив, съзнанието приеме стремежа на Светия Дух, то се превръща в подходящо средство за общуване с останалите, неуязвимо, докато бъде необходимо и нежно напускано, когато вече не е необходимо. Тялото само по себе си е неутрално, както всичко в света на възприятията. Дали ще бъде използвано за целите на егото или на Светия Дух зависи изцяло от онова, което желае съзнанието.
Противоположното на виждането пред очите на тялото е Христовото виждане, което е израз на сила, а не на слабост, на единство, а не на разделение и на любов, а не на страх. Противоположност на това да чуваш чрез ушите на тялото е да общуваш посредством Гласа от Бога, Светия Дух, Който живее във всеки от нас. Неговият Глас изглежда далечен и труден за разбиране, защото егото, което говори от името на нищожното, разделено от Бога аз, създава впечатление, че говори много по-силно. Фактически е точно обратното. Светият Дух говори с безпогрешна яснота и непреодолимо въздействие. Никой, който не предпочита да се отъждестви с тялото, не може да остане глух за Неговите послания на освобождение и надежда, не може да не приеме с радост Христовото виждане и също така щастливо да замени с него собствената си жалка представа за себе си.
