КАРМА

Помислете колко мощна е душата, щом част от нея изпитва разтърсваща любов, друга част - страхове, друга вероятно е неутрална, четвърта е шизофренична, а една част е покъртително състрадателна. Ако някоя от тези части е незавършена, изградената от душата личност ще е нехармонична. В една хармонична личност душата с лекота се влива в тази своя част, която е в контакт с физическото превъплъщение.

Душата просто е. Тя няма начало и край, а тече към целостността си. Личността се явява като една есте­ствена сила, идваща от душата. Тя е енергиен инстру­мент, който душата адаптира за функциониране във физическия свят. Всяка личност е уникална, понеже фор­миращата я конфигурация от енергията на душата е уникална. Тя всъщност е, така да се каже, представите­лят на душата, който осъществява контакта с физическата материя. Тя е продукт, формиран под влияние на вибрациите на вашето име, на връзката ви с плане­тите по време на вашето раждане, на ефекта от вибрациите на енергийната ви среда, както и от не цялостните аспекти на душата ви, които се нуждаят от кон-такта с материята, за да довият своята цялост.

Личността не действа независимо от душата. Спо­ред степента, до която човек е в допир с духовните дълбини, личността се успокоява, понеже енергията на съзнанието се фокусира върху енергийния център, а не върху изкуствената фасада на личността.

Личността понякога се възприема като сила, която буйства на боля в света, без да е свързана с енергията на душата си. При такава ситуация често се заражда оно­ва, което наричаме зъл човек, и то може да стои в осно­вата на една шизофрения. Това е в резултат от неспособността на личността да открие своя произход или връзката със своята майка - душата. Конфликтите в човешкия живот са правопропорционални на степента, в която енергията на индивида е отделена от душата, и следователно, както ще видим, това е безотговорно отношение към сътворението. Когато една личност е напълно балансирана, не можете да видите къде свършва тя и къде започва душата. Това е един завършен човек.

Какво включва изцелението на душата?

Повечето от нас са свикнали с представата, че ние сме отговорни за някои свои действия, но не за всички. Смятаме се отговорни например за доврите дела, кои­то ни сближават с околните, и за това, че имаме положително отношение към тях. Но не се мислим за отго­ворни, когато се караме с околните и за негативната си реакция. Чувстваме се отговорни за сигурността на пътуването и затова преди да тръгнем на път, прове­ряваме състоянието на колата, но ако изпреварим някоя кола, която по наше мнение се движи твърде бавно и така едва не причиняваме катастрофа, смятаме другия шофьор за виновен. Ако си осигуряваме храна и дрехи благодарение на успешния си бизнес, отдаваме заслугите на себе си. Ако обаче се изхранваме от обири на апарта­менти, виним тежкото си детство.

За много от нас да ни смятат за отговорни е равно­силно на това да ни хванат на местопрестъплението. Един приятел, който всяка година се завръща в родната си Италия, закачливо ми разказа как веднъж вечерял в ре­сторант със семейството си. Когато дошла сметката, бащата на моя приятел - педантичен човек - изследвал всяко надраскано на листчето ястие. След известно взи­ране той успял да разбере, че последното написано в сметката е израз, който в свободен превод означава „ако мине, мине". Той повикал сервитьора и го попитал:

-  Какво е това ястие? Сервитьорът свил рамене и отвърнал:

-  Е, не мина.

Много от нас смятат, че ако магазинерьт ни даде повече ресто, отколкото трябва, и ние го вземем, жи­вотът ни е повлиян само доколкото сме получили неочаквана изгода. Всъщност всяко наше действие се отра­зява върху нас по неизмерим начин.

Всяко действие, мисъл и чувство се мотивира от някакво намерение и това намерение е причината, коя­то се прелива в следствието. Ако участваме в причина­та, не е възможно да не участваме и в следствието. Ето как по един много дълбок начин ние сме отговорни за всяко действие, мисъл и чувство, с други думи, за всяко свое намерение. Самите ние опитваме от плода на всяко свое намерение. Затова в наша полза е да осъзнаем множеството намерения, които изпълват нашето съществу­ване, да разпознаем кои намерения какъв резултат имат и да извираме намеренията си според резултата, който желаем.

По този начин още като деца опознаваме физическа-та реалност, а като възрастни доизбистряме познанията си. Научаваме какво става, като плачем, когато сме гладни, и по-късно използваме тази причина отново, за да получим резултата, който желаем. Научаваме какво ста­ва, когато сложим пръст във фасунгата, и не повтаряме причината за този резултат.

За намеренията и техните следствия също научава­ме посредством опита си във физическата действител­ност. Обаче до разбирането, че намеренията предизвикват определени резултати, се достига бавно, когато научаваме това единствено чрез взаимодействието си с плътната физическа материя. Гневът например предизвиква дистанциране и неприязън. Ако ни се налага да научим това единствено чрез физическия си опит, ще ни е нужно да преживеем десет, петдесет, сто и пет­десет ситуации, в които някой се отдръпва от нас или се държи вражески, преди да разберем, че това е реакция, предизвикана от нашата склонност към гняв, от собственото ни намерение за дистанциране и враждебност, а не от някое конкретно наше действие. Предим­но по този начин учат петсетивните същества.

Връзката между причината и следствието в света на материалните обекти и явления отразява една динамика, която не е ограничена само до материалната дей­ствителност. Това е динамиката на кармата. Всичко в материалния свят, включително всеки от нас, е малка част от движещите сили, които са по-обширни от оно­ва, което петсетивният човек може да възприеме. Любовта, страхът, състраданието и гневът, които изпит­вате например, са само малка част от любовта, стра­ха, състраданието и гнева на една по-голяма енергийна система, която вие не виждате.

В рамките на материалната действителност динамиката на карма се описва от третия закон за движени-ето: „на всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие". С други думи, великият закон на карма, който управлява баланса на енергията в нашата еволюционна система, е отразен в царството на материалните обекти и явления в пос­ледния от трите закона на движението, управляващи баланса на енергията във физическата действителност.

Законът на карма е една безлична енергийна динамика. Когато ефектите му се олицетворяват, тоест ко­гато се изживяват от гледната точка на личността, те се възприемат като обръщане посоката на движение -енергията на намеренията на човек се връща при него. Това е начинът, по който личността изпитва безлична­та сила, описана от третия закон: „равно по големина и противоположно по посока противодействие".човекът, който се отнася към другите с омраза, получава в замя­на омраза. Човекът, който се отнася към другите с любов, получава в замяна любов и така нататък. Златното правило е принцип на поведение, основаващ се на законите на карма. Изказан от лична гледна точка, законът на карма звучи: „получавате от света, каквото му да­вате".

Карма не е морален принцип. Моралът е създаден от човека. Вселената не съди. Законът на карма управлява баланса на енергията в рамките на нашата морална сис­тема и системата на околните. За човечеството кар­ма е един безпристрастен вселенски учител по отговор­ност.

Всяка причина, която още не е произвела своето след­ствие, е събитие, което все още не е достигнало своя завършек. Това е дисбаланс на енергията в процес на балансиране. Балансирането на енергията невинаги става в продължение на един живот. Кармата на вашата душа се създава и балансира от делата на множеството си самоличности, включително и от вашата. Често лично­стта търпи резултата от делата на другите самолич­ности на душата и обратно, тя създава енергийни дисбаланси, които не може да уравновеси в рамките на този живот. Следователно, ако не познава душата, прераждането и кармата, една личност невинаги може да разбере значимостта или смисъла на събитията от живота си, нито да разбере резултата от отношението си към тези събития

Една личност например, която мами останалите, създава енергийно неравновесие, което трябва да бъде възстановено, като премине през опитността тя са­мата да бъде мамена. Ако това не може да бъде постиг­нато в живота на тази самоличност, някоя друга от самоличностите на душата ще премине през тази опит­ност - ще бъде мамена. Ако тази личност не осъзнае, че като е мамена от другите, тя изпитва резултата от предишна причина и че това изживяване приключва един безпристрастен процес, тя ще реагира от лична гледна точка, а не от позицията на душата. Човекът може да се ядоса, да пожелае мъст или да се депресира. Може да избухне, да стане циничен или да се оттегли в своята мъка. Всяка от тези реакции създава карма, още един енергиен дисбаланс, който на свой ред ще трябва да бъде балансиран. Ето така един кармичен дълг, тъй да се каже, бива изплатен, но се създава друг или други.

Ако едно малко дете умре, ние не знаем какво спора­зумение е вило сключено между душата на детето и ду­шите на родителите или какви лечебни задачи трябва да се постигнат от това изживяване. Въпреки че съчув­стваме на страданието на родителите, не можем да съдим съдбата за това. Ако ние или родителите на де­тето не развираме безпристрастната природа на движещата сила, вихме се разгневили на вселената или един на друг, или вихме се почувствали виновни, че не сме ре­агирали, както трябва. Всички тези реакции създават карма и се явяват още уроци, които душата трябва да учи - допълнителни кармични дългове за душата.

За да постигне цялост, душата трябва да уравновеси енергията си. Тя трябва да понесе резултатите от онова, което е причинила. Енергийните дисбаланси в душата са нейните непълни части и именно те форми­рат личността. Взаимодействащите си самоличности са всъщност душите, които търсят своето изцеление. Дали при контакта си душите постигат изцеление или не, зависи от това доколко личността съумява да види нещо отвъд себе си и другата личност и да прозре в на­чина на взаимодействие между техните души. Това възприятие неизменно носи състрадание. Всяко преживяване и всяко взаимодействие ви предлага възможност да го погледнете или от позицията на вашата душа, или на вашата самоличност.

Какво означава това на практика? Как една личност започва да вижда отвъд себе си и да усеща как душата й контактува с душите на другите?

Тъй като не можем да знаем какво бива лекувано по­средством всяко взаимодействие - какви кармични дългове приключваме, - не можем да преценяваме онова, което виждаме. Когато например видим човек да спи в канавката посред зима, не знаем каква работа довършва душата. Не знаем дали душата в някой друг живот не се е отдала на жестокост и в този живот е избрала да из­пита същата енергийна сила, но от противоположната позиция, например като чака милостиня от другите. Необходимо е да се отнесем със състрадание към положението на такъв човек, но не е нужно да го смятаме за несправедливо, понеже нещата не стоят така.

Има себични, пълни с омраза и негативност личнос­ти, но дори в подобни случаи ние не можем напълно да знаем какви са причините за тяхното съществуване. Те са неведоми за нас. Това не значи, че когато се сблъскаме с отрицателни качества, не бива да ги разпознаваме като отрицателни, а просто, че не трябва да ги съдим. Не това е нашата роля. Ако се намесим в някоя свада или разтурим вой, не е уместно да съдим участниците в тях. В едно можем да сме сигурни - човекът, насилникът дълбоко в себе си изпитва огромна болка, защото една здрава и уравновесена душа не е способна да нарани друга.

Когато съдим, си навличаме отрицателна карма. Съденето е типично за личността. Когато кажем за друг човек: „тя е заслужила" или „той не заслужава", ние си създаваме негативна карма. Когато кажем за някоя по-стъпка: „това е правилно" или „това е грешно", отново си носим лоша карма. Това не означава, че не трябва да реагираме адекватно на ситуациите, в които попадаме.

Ако колата ви например бъде ударена от друга, понеже шофьорът на втората е пиян, нормално е да го под­ведете под съдебна отговорност, за да ви изплати вре­дите. Необходимо е да му бъде забранено да кара под влиянието на алкохол. Важно е обаче в такива случаи да не реагирате, водени от чувства на възмущение, праведност или на измамност Такива чувства са резултат от това, че преценяваме себе си и другия човек и стига­ме до извода, че в сравнение с него ние сме по-висши.

Ако действаме, изхождайки от такива чувства, ние не само увеличаваме кармичните задължения на душата си, а също не съумяваме да влезем в тези чувства и да се поучим от тях. Чувствата, както ще видим, са средство­то, чрез което можем да открием онези части от душа­та, които тя цели да излекува. Те също ни помагат да над-никнем в начина, по който душата работи на материал­но ниво. Пътят към душата ви минава през сърцето.

Ако възприемем гледната точка на душата, трябва да се въздържаме да осъждаме дори явления, които ни се струват напълно непонятни, като жестокостта на инквизицията и холокоста, смъртта на невръстно дете, мъчителната агония на болните от рак или терзанията на прикования към легло. Не знаем какво бива излекувано при тези страдания, нито подробностите около енер­гийното състояние, което е в процес на балансиране. Уместно е да си позволим чувства на състрадание, кои­то подобни обстоятелства естествено извикват, и да действаме според тях, но ако си позволим да съдим тези явления и участниците в тях, само си навличаме отрицателна карма, която после трябва да балансираме, а и ние самите ще се наредим сред душите, избрали да уча­стват в подобни ситуации, за да може да се постигне равновесие.

А ако не съдим, как може да има справедливост?

През своя живот Ганди неколкократно е ставал жер­тва на побой. Макар на два пъти едва не умрял, той отказал да даде под съд нападателите си, понеже разви­рал, че те са направили „каквото са смятали за правил­но". Тази позиция на приемане, без да се съди, е основна в живота на Ганди. Христос не е съдил дори онези, които са плюли в лицето му, и подложилите го на безмилостна болка и унижение. Той молил за прошка, не за възмездие, за онези, които го измъчвали. Нима нито Христос, нито Ганди са знаели значението на думата справедливост?

Те са познавали неосьждащата справедливост.

Каква е тази справедливост?

Да сте справедливи, без да съдите, означава да виждате всичко в живота, но да не ангажирате отрицател­ните си емоции. Справедливостта, когато не съдите, ви освобождава от длъжностите, на които сте се самоназначили: едновременно и на съдия, и на съдени засе­датели, понеже вие знаете, че всичко се вижда - нищо не убягва на кармичните закони. А това ви носи разбиране и съчувствие. Неосъждащата справедливост е свобода­та да видите онова, което виждате, и да изпитвате онова, което изпитвате, без да реагирате отрицател­но. Позволява ви пряк допир до безспирния космически поток от разум, сияние и любов, който изгражда и на­шия свят. Способността да си справедлив, без да съдиш, е естествено следствие от способността да развираш душата и нейния път на развитие.

Ето я тогава структурата на нашия процес на раз­витие: постоянни въплъщения и превъплъщения на енер­гията на душата в материалната реалност, за да се из­цели и уравновеси енергията според закона на карма. В тази рамка се разбиваме и като индивиди, и като вид, като първоначално сме безсилни и постепенно добиваме сила, и все пак не е задължително изживяванията ни от тук нататък да са като предишните.

 

 

РаКаМа РЕЙКИ

 

Една невероятна енергия, която дава възможност за бързо трасформиране на негативноста свързана с кармичната обремененост.

Използва един символ.