ТАЙНИТЕ НА АУРАТА

 

ПЪРВИ УРОК

Преди да поискаме да разберем природата на Аза, или да разглеждаме окултните въпроси, трябва да познаваме природата на Човека - на мъжа и на жената. Разрешете тук да отбележа още в самото начало, че жената е равна на мъжа във всичко, свързано с окултизма и свръхсетивните възприятия. Жената в действителност притежава по-бляскава аура и знае по-добре да цени различните страни на метафизиката.

Що е животът?

В интерес на истината, всичка, което съществува, е "живот". Дори създанието, което считаме за мъртво, е "живо". Естествената форма на живот може да е изчезнала в онова, което наричаме смърт, но с изчезването на "живота" се появява една нова форма на живот. Процесът на разпадане създава нова форма на живот!

Всичко, което съществува, трепти. Всичко, което съществува, е направено от молекули в непрекъснато движение. Предпочитаме думата "молекули", а не атоми, неутрони, протони и т.н., защото това е урок по метафизика, а не по химия или физика. Стремим се да ви дадем една обща пред¬става, без да навлизаме в подробностите на микроскопа, които тук не ни служат.

Сигурно ще е добре да кажем няколко думи за молекулите и атомите, за да успокоим онези, които иначе ще ни пишат, за да ни научат на това, което вече знаем. Молекулите са безкрайно малки, но могат да се видят с електронен микроскоп. Според речника, молекулата е най-малката частица от дадено хомогенно тяло, която може да съществува в свободно състояние, без да загубва качествата на първоначалната си материя. Въпреки че са толкова малки, молекулите са съставени от още по-малки частици, наречени атоми.

Атомът е една слънчева система в миниатюр. Ядрото му прилича на нашето слънце, около което се въртят отрицателните електрони, точно както планетите се въртят около слънцето. . Всяка материя притежава определен брой електрони, които се въртят около своето "слънце". Уранът например има 92, а въглеродът - 6, от които два остават близо до ядрото, а четирите се движат в по-далечна? Но да оставим атомите и да поговорим само за молекулите...

Човекът е маса от молекули, които гравитират с голяма скорост. Човекът изглежда солиден, твърд и не е възможно д° пъхнем пръста си между плътта и костите. Тази твърдост обаче е само илюзия. Да вземем например едно безкрайно малко създание, което е много близо до човеш¬кото тяло и го наблюдава. То ще види въртящи се слънца, мъглявини в спирала, ярки следи, които приличат на Млечния път.

В меките части на тялото - в плътта, те биха изглеждали като разпръснати звезди, а в твърдите, костите - ще бъдат по на гъсто, създавайки впечатление за компактна маса.

Представете си, че сте на върха на една планина в ясна нощ. Вие сте сам, далеч от светлините на града, които след като се отразят в нощното небе, се пречупват във влагата на въздуха и така помрачават изгледа. Над вас блещукат звездите. Галактиките се простират пред очите ви. Съзвездията ви заслепяват. Млечният път пресича небето като светлинна следа. Звезди, светове, планети. Молекули! Така ще ви види микроскопичното създание.

Всеки човек е една вселена, в която планетите, молекулите, гравитират около централното слънце. И най-малкото камъче, капката вода са съставени от молекули в непрекъснато движение.

Това движение поражда нещо като електричество, което, като се свърже с "електричеството", произведено от Аза, поражда живот. Около земните полюси избухват магнитни бури, предизвикващи северните сияния с прекрасни цветове. Около всички планети, всички молекули, магнитните излъчвания се смесват с онези, които идват от другите светове или молекули. И така човекът е един свят, но не е свят сам за себе си. Нито един свят не може да съществува без други светове. Всяко създание, всяка вселе¬на, всяка молекула зависят от други създания, от други светове, от други молекули, необходими за живота.

Не бива да се забравя, че молекулните групи имат различна гъстота. Това са в действителност групи звезди в небето. В някои части на космическия свят съществуват, така да се каже, пустини. Планетите или световете са много нарядко, а другаде са нагъсто, както при Млечния път. Така например, скалата може да представлява едно съзвездие или гъсто населена галактика. Въздухът е много по-слабо населен от молекули. Въздухът прониква в нас, може да мине през кръвоносните съдове на дробовете, а оттам в кръвта. Отвъд въздуха, отвъд атмосферата е Космосът, пространството, в което са пръснати група водородни молекули. Пространството не е празно, както се мислеше преди, а представлява грамада от водородни молекули, които образуват звездите и планетите.

Ясно е, че при едно създание с голяма гъстота на молекулите, друго създание трудно ще се промъкне помежду им, но един "призрак", чиито молекули са много нарядко, може лесно да мине през една тухлена стена. Стената е само купчина от молекули, приличащи на облак прах във въздуха. Колкото и невероятно да ви изглежда, има място както между всяка молекула, така и между всяка звезда. И ако едно същество е достатъчно малко или молекулите му са достатъчно разредени, то може да мине между тези на тухлената стена, без да докосне някоя от тях.

Това ни позволява да разберем как един призрак може внезапно да се появи в затворена стая и да мине през дебела, твърда стена. Всичко е относително и дебелата стена е несъмнено лесно проходима от един призрак или някое звездно създание. Но за това - по-късно.