АНТАКАРАНА

 

 

Представлявайки проявен във фини тела и физическо тяло космически разум, всяка личност на тази планета може да се разглежда и като проводник на висшите космически енергии към Земята. Символиката на Сребърната нишка навярно е добре известна на повечето от вас. Този своеобразен енергиен канал, свързващ личността с душата, душата с монадата и този личен Отец в небесата със Създателя, в източната философия е наречен антакарана.

В процеса на еволюционното ни развитие, в хода на големи, малки и още по-малки цикли постепенно човешката раса се е подготвяла – развивайки и усъвършенствайки фината си чувствителност, все по-пълно и качествено да приема божествените импулси на духа – чрез душата, с физическия си мозък и будното си съзнание. Човекът, съумял да изгради антакарана, е наричан самопостигнал се. Смята се, че до този момент от развитието ни самопостигналите се са все още нищожно малка част от човечеството. Такъв човек, който е изградил връзката си поне с душата си, е способен до някаква степен активно и съзнателно да живее във фините нива или т.нар. висши измерения. Собствената му връзка с неговата душа му позволява да се свързва все по-свободно с останалите души – някои от които са във въплъщение, други съществуват във фините си носители.

Когато бъде изградена антакарана и в посока от душата до монадата, личността, проявена на Земята, вече частично или все по-пълно, започва да функционира съзнателно и в космичните планове извън планетата ни и дори извън Слънчевата система. Наричаме ги Пророци, Духовни водачи, Учители. Именно те поемат отговорността за донасянето (заземяването) на следващите Откровения, Световни учения и религии, които ни водят по възходящия ни път към самопознанието и самоусъвършенстването.

Веднъж прокарани от Тях, новите пътеки вече са отворени за вървящите по стъпките Им, които ги утъпкват и превръщат във все по-широки пътища и магистрали. Този основен принцип за развитие е всеобщ за Вселената и в него е залегнал Законът за непрекъснат обмен и взаимовръзка – както от горе на долу, така и обратното.

Малцина от нас все още са способни в пълна степен да осъзнаят тази божествена взаимовръзка и взаимозависимост, която излиза извън рамките не само на Земята и Слънчевата ни система, но и извън Млечния път и достига до сърцето на Всемира. Единството на живота, веднъж осъзнато от нас в неговия най-опростен вариант, ни носи просветление, мъдрост и любов. Отговорността, която постепенно поемаме на плещите си, вече не ни плаши в същата степен, както в началото. Законите и Правилата, общовалидни за цялото Мироздание, постепенно навлизат в съзнанието ни. Тяхната съвършена простота започва да навлиза в сърцевината ни, да се превръща в наша втора природа и тогава ние изведнъж разбираме колко простичко можем да живеем, съблюдавайки ги. Безценният дар, който сами сме си дали, изграждайки своята Сребърна нишка, е нашата заслужена награда – за всичките ни страдания и усилия, мъки и неволи, болка и отчаяние. Излезли сме от сянката в Светлината.